Остри респираторни инфекции на горния отдел на дихателната система при възрастни пациенти

Сумаризирана информация за патологията

·         Това са група от самолимитиращи се респираторни заболявания, които обикновено продължават от няколко дни до няколко седмици

·         Най-честите причинители са 5 фамилии вируси:

o   Риновируси (30-40%)

o   Корона вирус (20%)

o   Инфлуенца А,В и С вирусите (10-15%)

o   Респираторния синцитиален вирус

o   Параинфлуенца вирусите

·         Другите причинители са: аденовирусите (ентеровируси, рубеола, рубела, варицела) и други неизвестни вируси (25-30%)

·         Обикновено инфекцията не е сериозна, а е самолимитираща се и се повлиява добре от симптоматична терапия

·         Повечето случаи се наблядават през зимата

·         Ако се подозира наличие на бактериален бронхит, бактериална пневмония, синузит, отитис медия или фарингит се налага използване на антибиотици

·         Епиглотита е медицинска спешност и изисква незабавно лечение от отоларинголог

·         Наличието на хрептене/хрипове изисква незабавно обстойно изследване на пациента за налична пневмония, бронхиална астма или ХОББ

·         Трябва да се има предвид, че пурулентната експекторация не винаги е характерна за налична бактериална инфекция

·         Клинично острите респираторни инфекции на горния отдел на дихателната система се проявават с дразнене в гърлото и назална конгестия, последвани от ринорея. Може също така да има кашлица, треска и лакримация. Може да бъде последвана от развитието на бактериална инфекция на горния или долния респираторен тракт. Може да се комплицира с бронхоспазъм и хриптене

·         Лечението на острите респираторни инфекции на горния отдел на дихателната система цели купиране на симптоматиката респ.намаляне на тежестта й и скъсяване продължителността на заболяването

Спомагащи/предразполагаши фактори

·         Студените годишни сезони от ранния Септември до края на Април

·         Работа в затворени помещения евент.с други хора вътре като калсни стаи

·         Ултиматовно отслабване на имунната система: деца, ХИВ пациенти, раково болни, трансплантирани пациенти и такива с малнутриция

·         Хронично болни пациенти особено такива с кардиопулмонални заболявания

·         Близък контакт с други инфектирани пациенти

·         Алергични заболявания, които засягат синусите и респираторната система

·         Тютюнопушенето е свързано с по тежко протичане на този вид инфекция, както и с повишена честота на компликациите й

Епидемиология

Честотата на патологията е около 30 000 пациента на 100 000 население/годишно. Най-често пациентите са деца на възраст 1-3 години или възрастни над 60 години. Мъжете и жените са засегнати еднакво.

Клинично представяне

Най-честите симптоми са:

·         Назалната конгестия

·         Дразненето в гърлото

·         Постназалната ринорея

·         Миалгия

·         Главоболие

·         Кашлица

Физикалните признаци са:

·         Мукусна хиперсекреция

·         Хиперреактивност на дихателната система

·         Бронхообструкция

·         Чувство за повишено налягане в ухото

·         Флуидно натрупване в синусите

·         Повишение на температурата

Диференциална диагноза

Алергичен ринит

Алергичният ринит е самолимитираща се инфекция, която продължава 3-5 дни и често е последвана от развитие на бактериален ринит. Подозирайте аларгичен ринит при пациенти с атопия ! Тук има сухота в очите и носа, назална конгестия, кашлица, хриптене, евент.екземи, конюнктивит

Вазомоторен ринит

Етиологията е неизвестна, но се обвиняват тютюнопушенето, промените в климата, както и замърсители от околната среда. Пациентите са възрастни хора, които се представят клинично с назална конгестия и ринорея, която не съдържа еозинофили, кашлица и дразнене в гърлото, чувството за сухота в носа е рявко налично

Синузит

Синузита се дефинира като възпаление на един или повече параназални синуси, последвано от алергична реакция или вирусна инфекция на горния респираторен тракт. Характеризира се с влошаване на симптоматиката 5-10 дни след появата на първите оплаквания. Симптомите продължават повече от 14 дни и включват: треска, главоболие, фациална болка и/или подуване на лицето, назална секреция, персистираща кашлица, болка в зъбите, лош дъх в устата. Най-честите патогени включват: Хемофилус инфлуенце, Стрептококус пневмоние, Мораксела катаралис и вируси (под 10%)

Инфлуенца

Инфлуенца е остро фебрилно състояние, което се причинява от РНК ортомиксовируси. Симптоматиката се развива бързо: втрисане/висока температура, мускулно ставни болки, обща уморяемост, генерализирана слабост, главоболие. Епидемично развитие на патологията

Тежък остър респираторен синдром (SARS)

SARS представлява наскоро дефинирана патология, която се причинява от коронавируси (т.нар.„птичи грип“). Характеризира се както с бърза епидемиологична дистрибуция, така и с бързо развитие на клиничната картина: главоболие, изпотяване и миалгия. Тук обаче има лимфопения, елевация на креатин киназата и чернодробните трансаминази. Може да прогресира до остър респираторен дисстрес синдром със асоциирана смъртност от около 4%

Остър среден отит

При острия среден отит има акумулация на течност в средното ухо с признаци и симптоми на остро заболяване. Най-често се наблюдава при деца под 10 годишна възраст. Клиничната манифестация е следната: тежкостепенна болка в засегнатото ухо придружена от унилатерална загуба на слуха, гадене/повръщане, световъртеж, изпотяване и оторея често пурулентна. Диагнозата се поставя чрез отоскопия

Фарингит

Фарингита е възпаление на гърлото, което предизвиква сухота в органа, най-честа е виралната етиология. Наблюдава се предимно при деца на възраст 5-15 години, стрептококова инфекция има в 15% от случаите. Стрептококовия фарингит се манифестира клинично с екстремно висока температура (39-40 градуса), тонзиларни ексудати и/или петехии по тонзилите/фаринкса, сухо гърло, шийна лимфаденопатия, главоболие, абдоминална болка, гадене и повръщане. Няма кашлица, ринорея или дрезгавост на гласа. Вирусният фарингит се характеризира с по постепенно начало, треска и сухота в гърлото; могат също така да се наблюдавта ринорея, кашлица, конюнктивит и/или диария

Бронхит

Бронхита е инфекция на долния отдел на респираторната система. Вторичен бактериален бронхит може да се наблюдава след настинка. Първоначалните симптоми са подобни на тези при настинката (назална конгестия, обща слабост, миалгия, треска, сухо гърло и суха кашлица). След няколко дни се развиват хрипове в белите дробове и продуктивна кашлица, които са сугестивни за наличен бронхит

Остър ларингит

Ларингита е остро или хронично възпаление на ларинкса, при което има еритема и едема на ларингеалната мукозна мембрана. Тук има треска, общо изпотяване, но и друзгав глас; понякога има дисфагия и болка в гърлото

Бронхиална астма

Бронхиалната астма се характеризира с повишена бронхиална свръхчувствителност в резултат на отговор към различни стимули (пушек, физическо усилие или студен въздух). Сезонна патология също, най-често атаките са нощно време и се характеризират с дифузен бронхоспазъм, може да няма възможност да се установи експозиция към определен алерген. Атаката може да се преципирита от инфекция на горния или добен отдел на дихателната система. Клинично се представя с триадата от: хриптене, кашлица и диспнея

Пневмония

Пневмонията се причинява от вируси, бактерии или атипични патогени. Тук обаче има: плевритна гръдна болка, продуктивна експекторация, диспнея и главоболие; останалата симптоматика е както при общата настинка: треска, миалгии/артралгии, повишена обща уморяемост. Респираторната честота е повишена, при имунокомпрометирани пациенти или малки деца може да се развие и дихателна недостатъчност. Винаги има данни за налична белодробна консолидация

Епиглотит

Епиглотита представялва възпаление и целулит на меките тъкани над гласните връзки и глотиса, което може до доведе до поява на животозастрашаваща обструкция. Пациентите са предимно деца и подрастващи. Симптомите включват: дрезгав глас, тежкостепенна сухота в гърлото и респираторен дисстрес. При визуализация епиглотиса е оточен. Заболяването изисква незабавна намеса на оториноларинголог

Мононуклеоза

Мононуклеозата е вирусна инфекция, която се причинява от вируса на Ебщайн-Барр и засяга предимно подрастващи пациенти. Симптомите включват: висока температура, треска, спленомегалия, лимфаденопатия, повишена обща уморяемост. Треската е с продължителност над 3 дни, което не е характерно за общата настинка. Генерилазираната лимфаденопатия и спленомегалията са характерни за инфекциозната мононуклеоза

Пертусис

Пертусис или “магарешката кашлица“ е остро респираторно заболяване на дихателната система, което се причинява от Бордетела Пертусис. Това е детско заболяване, с честота 3 пациента на 100 000 население. Проднормалния период продължава 1-2 седмици и не може да се разграничи клинично от общата настинка. Постепенно се увеличава мукусната продукция и се развива пролонгирана кашлица, която може да е съпроводена дори с повръщане и синкоп

Епиглотита е потенциално животозастрашаващо заболяване !

Лабораторни изследвания

Диагнозата на некомплицираната инфекция на горния отдел на дихателната система не се нуждае от някаква особена лабораторна поддръжка

Терапия

Терапевтични цели

·         Информирайте пациента, че заболяването е с вирусна етиология и употребата на антибиотици не е удачна

·         Пациента трябва да е информиран, че ще получи облекчение от употребата на антипиретици, супресанти на кашлицата е назални деконгестанти

Терапевтична сумаризация

Лечението е индивидуално и зависи от симптоматиката. Не се ползват антибиотици за лечение на обикновена настинка.

Аналгезия и треска

·         Парацетамол е аналгетик и антипиретик на първи избор поради слабата си токсичност

·         Нестероидните противовъзпалителни препарати като Напроксен и Нурофен могат да се ползват ако парацетамола не помага

Назална конгестия и ринорея

·         При малки деца терапията може да започне с използване на океанска вода/шпрей

·         Локални деконгестанти като Оксиметазолин или системни деконгестинти като Псевдоефедрин могат да се ползват за получаване на назална деконгестия при пациентите

·         Седатиращите антихистамини като Дифенилхидрамин и Хлорфенирамин могат също да се ползват за постигане на назална деконгестия и за облекчаване на ринореята, както и за повлияване на останалата симптоматика като хриптене и повишена лакримация

·         Ипратропиум бромид като назален шпрей може да е от полза за облекчаване на ринореята, но трябва да се има предвид, че това е скъпа терапия

Фарингит

·         Различните таблетки за смучене, както и шпрейовете за гърло са относително безопасни и осигуряват добър контрол върху симптоматиката на фарингита

Кашлица

·         Кашличните супресанти не трябва да се ползват широко, защото кашлицата е защитен физиологичен рефрекс на организма. Те могат да се ползват само ако кашлицата пречи на съня. Декстрометорфан съдържащите сиропи са може би най-силното налично средство на пазара. Кодеин съдържащи препарати не е удачно да се ползват въобще при лечението на обикновената настинка

Допълнителни терапии

·         Приложението на витамин С може да намали продължителността на настинката

·         Същото се отнася и за приложението на Ехинацея и Цинк съдържащи препарати