Бронхиална астма

Епизодично хриптене и хронично екзацербираща се диспнея; може да бъде представена клинично само и с кашлица. Някои атаки се индуцират от физическо усилие или студен въздух.

Пролонгирано време за издишване, хриптене; ако е тежкостепенна атаката се наблюдава цианоза и пулсус парадоксус.

Периферна еозинофилия (честа находка), мукусни цилиндри, еозинофили и кристали на Чаркот – Лайден в храчките.

Обструктивната находка при спирометрия подкрепя диагнозата; спирометията в периодите между атаките може да е нормална.

При липса на позитивност на метилхолиновият тест (липса на бронхиална хиперреактивност) диагнозата `бронхиална астма` не е много вероятна.

Диференциална диагноза

Конгестивна сърдечна недостатъчност

ХОББ

Пулмонален емболизъм

Аспирация на чуждо тяло

Пулмонални фунгиални инфекции

Синдром на Чърг – Щтраус

Лечение на бронхиална астма

Избягване експозицията към известни антигени, прилагат се инхалационни кортикостероиди при персистираща астма и бронходилататори за овладяване симптоматиката на острия пристъп.

При пациенти, при които болестта не може да се контролира добре от приложението на инхалаторни кортикостероиди се добавят дългодействащи бета2 агонисти или антихолинергици.

Лечение на екзацербациите: кислород, инхалаторни\парентерални бронходилататори и системни кортитостероиди.

Левкотриеновите модификатори са от голяма полза при лечението на леко до средно тежко заболяване.

При трудна за овладяване бронхиална астма трябва да се обсъди наличието на ГЕРД или хроничен синузит.