Тумор лизис синдром

Клинична манифестация

Наблюдава се при големи тумори или при бързо прогресиращи неоплазми. Подразделя се на спонтанна или химиотерапия индуцирана. При тумори лизис синдрома се наблюдава отделяне на интрацелуларни електролити и ядрен генетичен материал.

Най-често се наблюдава при високо степенните лимфоми (лимфом на Бъркет – най-често) и при левкемиите (остри и при бластната криза на хроничната миелогенна левкемия); рядко при солидни тумори поради развитие на спонтанна туморна некроза.

Наблюдават се електролитни аномалии: увеличен К и пикочна киселина, намален Калций, както и ренална недостатъчност (уратна нефропатия).

Профилактика

Прилага се Алопуринол в доза 300 мг\дневно орално и агресивна хидролиза преди химиотерпията или разиотерапията.

Прилага се и ако е налична и Rasburicase (рекамбинантна уратна оксидаза) в доза 0.15 мг\кг плюс агресивна хидратация преди радио\химиотерапията. 

Лечение

Да не се прилагат нестероидни противовъзпалителни препарати, както и венозни контрастни средства.

Основното лечение е приложение на Allopurinol и агресивна хидратация с или без приложение на диуретици с оглед профилактиката на уратната нефропатия.

Алкализацията на урината увеличава разтворимостта на уратите и намаля допълнително риска от развитие на уратна нефропатия. Прилага се венозно натриев бикарбонат.

При неуспех се прилага Rasburicase в доза 0.2 мг\кг\дневно до 7 дни.

Трябва да се лекува хиперкалемията, хиперфосфатемията и симптоматичната хиперкалциемия.

При все това ако се развие ренална недостатъчност се пристъпва към хемодиализа.