Хроничен алколохизъм

Въведение

Алкохолната зависимост е хронично, рецидивиращо заболяване, което настъпва в резултат на редица генетични, физиологични и фактори на околната среда. Алкохолната зависимост се характеризира чрез повишен толеранс към ефектите на алкохола и наличие на специфични признаци на абстиненция, както и с нарушен самоконтрол върху способността да приема алкохол.

Пролонгираната експозиция към алкохола води до развитие на адаптивни промени в мозъчните рецептори и невротрансмитерите, което има за последствие ажитация, развитие на толеранс и абузус.

Алкохолната зависимост особено когато е тежкостепенна се асоцира с множество медицински и психиатрични последици.

Състояния/заболявания, които водят до развитие на алкохолна зависимост

Алкохолен абузус

Според DSM-IV-TR алкохолният абузус може да бъде диагностициран при пациенти, при които има неконтролиран прием на алкохол, при все че те съзнават неблагоприятните физиологични/психиатрични последици от това си деяние. Съвременните диагностични класификации определят алкохолния абузус като клъстерно нарушние на поведението/навиците, когнитивен и физиологичен феномен, който се развива след хроничен прием на алкохол.

Алкохолна абстиненция

Алкохолната абстиненция се развива при пациенти с алкохолез абузус, които са в състояние на преустановяване приема на алкохол, което има за последици нива на алкохола недостатъчни за предизвикване на интоксикация. Алкохолната абстиненция се развива 4-18 часа след последния прием на алкохол.

Леката симптоматика се развива 4-6 часа след преустановяване приема на алкохол, а пиковата симптоматика се разива към 24-я до 36-я час. Симптомите включват: повръщане, настабилност на походката, депресия, повишено общо безпокойство, повишена обща уморяемост, тремор и емоционален нестабилитет. Големите симптоми на абстиненцията се развиват около 50 часа след преустановяване приема на алкохола и се характеризират чрез теко протичащо общо безпокойство и възбудимост, трудно заспиване, повишено кръвно и пулс, треска и понкога халюцинации. Делириум тременс е най-тежкото последствие на алкохолната абстиненция и се развива около 3 дни след преустановяване приема на алакохола. Той се характеризира чрез триадата от: променен ментален статус, гърчове и халюцинации.

Алкохолно чернодробно заболяване

Обидинява в себе си 3 стадия на чернодробно увреждане:

1. Чернодробна стеатоза (мазен черен дроб)

2. Алкохолен хепатит (възпаление и некроза)

3. Алкохолна чернодробна цироза

Няма специфични признаци и симптоми за диагнозата на алкохолното чернодробно заболяване. Клиничната презентация е много вариабилна.

Чернодробна цироза

Цирозата е патологичният краен стадий на всяко чернодробно заболяване. Най-честата причина за развитие на цирозата в западния свят е инфекцията с вирусен хепатит С и В, както и алкохолното чернодробно заболяване, следвано от хепаталния стеатохепатит. Главните компликации са чернодробната недостатъчност и развитието на портална хипертония. Другите производни компликации са: развитие на асцит, висцерални хеморагии, жълтеница, портосистемна енцефалопатия, хепаторенален и хепатопулмонален синдром, както и развитие на хепатоцелуларен карцином.

Остра чернодробна недостатъчност

Острата чернодробна недостатъчносх се дифинира като бързо отпадане на чарнодробната функция, която се характеризира чрез енцефалопатия, коагулопатия (INR > 1.5) при пациенти ,които са били с предходащо чернодробно заболяване. Хроничния алкохолизъм е важен фактор в развитието на остра чернодробна недостатъчност.

Хепатална енцефалопатия

Обединява спектър от невропсихиатрични аномалии при пациенти с тежка чернодробна дисфункция. За да се постави диагнозата „хепатална енцефалопатия“ е необходимо да има наличие на когнитивен дефицит и наличие на некогнитивни аномалии (екстрапирамидална симптоматика и нарушение на съня). Най-честата причина за хепаталната енцефалопатия е наличието на чернодробна цироза.

Остър панкреатит

Това е заболяване на екзокриният панкреас, при което има ацинарна клетъчна увреда с локален и системен инфламаторен отговор. Възпалението може да варира от лек оток на панкреаса, до перипанкреасна некроза. Хроничният алкохолизъм заема около 45% от етиологичните причини за развитието на остър панкреатит, особено при мъжете. Описана е доза зависима панкреасна диструкция.

Хроничен панкреатит

Хроничният панкреатит се характеризира чрез персиситраща абдоминална болка и прогресувна увреда на панкреаса и околните структури, което има за последствия развитие на белези и панкреасна недостатъчност. За разлика от острия панкреатит, хроничният панкреатит се характеризира чрез редуциране на панкреасната екзокринна дисфункция, развитие на малабсорбция, захарен диабет и наличие на панкреасни калцификати. На хроничният прием на алкохол се пада около 70% от етиологията на хроничният панкреатит. Ко фактори са генетични, както и фактори на околната среда. Около 10% от хроничните алкохилици развиват хроничен панкреатит.

Енцефалопатия на Вернике

Енцефалопатията на Вернике се предизвиква от екцесивна липса на тирамин при чувствителни пациенти. При алкохолиците тираминовия дефицит има комплексна генеза: намалена абсорбция, намалена способност на черния дроб да съхранява тирамина, намалена способност на тирамина да се конвертира до неговата активна форма (тирамин пирофосфат), както и на повишена нужда за метабилизиране на въглехидратите до алкохол.

Алкохолна кетоацидоза

Наблюдава се при дългогодишни алкохолици, при които алкохола е почти единственият източник на калории в продължение на дни/седмици. Алкохолната катоацидоза се развива когато поради някаква причина приема на алкохол намалее.

Остър пристъп от предсърдно мъдене

Хроничните алкохолици са предразполоение по често към развитие на пристъпно предсърдно мъдене.

Генерализирани гърчове при възрастни

Хроничният алкохолизъм е провокиращ фактор за поява на генерализирани гърчове.

Подагра

Дългогодишната употреба на бира/ликьор е съпроводена с повишен риск от развитие на подагра.

Алкохолни заболявания на фетуса

Продължителната експозиция на фетуса по време на бременност води до развитие на фетален алкохолен синдром, алкохол свързани неврогенни разтройства, алкохол свързани дефекти в развитието на плода. Феталният алкохолен синдром се проявява с антанатално и постнатално изоставяне в развитието на детето, специфичен фациален дисморфетет и структурни аномалии на централната нервна система на плода.

Полиневропатия

Алкохол индуцираната полиневропатия е генерализирано заболяване на периферната нервна система, което най-често се проявява със симетрични парестезии и диастезии по долните крайници (дистална симетрична полиневропатия). Може да има и атаксия. Ранните моторни признаци включват атрофия на мускулите на краката. В патологичният процес може да бъде въвлечена и вегетативната нервна система, която провите на това могат да са разнообразни и включват: сексуални дисфункции, констипация/диария, проблеми с изпотяването и ортостатизъм. Дефицита на тирамин и придоксин стоят в основата на алкохолната полиневропатия, не може да се игнорира и дирактният токсичен ефект на алкохола върху невроните.