Плеврални изливи

Могат да са асимптоматични; диспнея понякога и плевритна гръдна болка – незасължителна находка.

Физикално се установяват намалени дихателни звици и плътен перкусионен тон; бронхиално дишане над горната граница на излива. Обикновено за потвърждаване на диагнозата се изисква и извършването на обзорна графия на бял дроб.

Ексудатите най-често са причинени от подлежащ малигнитет, инфекции, автоимунни заболявания, пулмонален емболизъм, асбестоза.

Трансудатите са причинени най-често от сърдечна недостатъчност, асцит, нефротичен синдром или хипотиреоидизъм.

Нивата на глюкозата са намалени в излива при наличие на емпием или ревматоиден артрит.

Диференциална диагноза

Ателектаза

Лобарна консолидация

Хронично плеврално изтъняване

Субдиафрагмален процес

Терапия

Диагностична парацентеза.

Терапията зависи от причината.

Плеврална биопсия е показана при съмнение за мезотелиом или туберкулоза.

Блеомицин или тетрациклините са най-добрите склерозиращи агенти при малигнен плеврален излив.