Остър перикардит

Касае се за възпаление на перикарда най-често поради вирусна инфекция, лекарства, ОМИ, автоимунна реакция, ренална недостатъчност, кардиохирургична интервенция, травма или неоплазия.

Клинично се представя чрез плевритна гръдна болка с ирадиация към лявото рамо и диспнея; болковият синдром се облекчава при издишване и преминаване в седнало положение.

Физикалният преглед може да покаже наличие на треска, тахикардия и данни за постоянно или интерминентно перикардно триене. При някои пациенти макар и рядко началната манифестация може да е перикардната тампонада.

На електрокадиограмата се установяват РR – депресия, дифузни ST - елевации, последвани от инверсия на Т вълната. При извършане на ехокардиография са установява перикарден излив.

ПАЦИЕНТИТЕ С УРЕМИЧЕН ПЕРИКАРДИТ СА ЧЕСТО АФИБРИЛНИ И МОЖЕ ДА ЛИПСВАТ ST - СЕГМЕНТНИ ЕЛЕВАЦИИ

Диференциална диагноза

Остър миокарден инфаркт

Аортна дисекация

Пулмонален емболизъм

Пневмоторакс

Пневмония

Холецистит

Лечение

Приложението на аспирин или НСПС като Ибупрофен/Индометецин води до облекчаване на симптоматиката. При рекурент перикардит се прилагат макар и рядко кортикостероиди.