Конгестивна сърдечна недостатъчност

Конгестивната сърдечна недостатъчност се подразделя на систолна и диастолна дисфункция.

Систолна дисфункция: неспособност на сърцето да изпомпва кръвта; фракцията на изтласкване е намалена; причинява се от коронарно артелиално заболяване, дилатативна кардиомиопатия, миокардит, хипертензивно сърдечно заболяване и валвуларно сърдечно заболяване.

Диастолна дисфункция: неспособност на сърцето да релаксира и да се извръши адекватното му диастолно пълнене; нормална фракция на изтласкване; причините включват исхемия, хипертония с левокамерна хипертрофия, аортна стеноза, хипертрофична кардиомиопатия, рестриктивна кардиомиопатия и заболяване на малките съдове (захарен диабет).

Често има смесена състолно/диастолна конгестивна сърдечна недостатъчност, около 20% от пациентите имат изолирана предоминантно диастолна конгестивна сърдечна недостатъчност.

Симптоматиката зависи от това, която камера е отслабена повече, а на практика често и двете камери са инзуфициентни.

Левокамерна недостатъчност: диспнея при усилие, ортопнея, пароксизмална нощна диспнея, пулсус алтернанс, белодробен застой, галопен ритъм.

Около 95% от пациентите имат левостранна сърдечна недостатъчност!

Деснокамерна недостатъчност: астеноадинамия, повишено централно венозно налягане, хепатомегалия и отоци по крайниците и/или асцит.

Диференциална диагноза

Хипотиреоидизъм

Нефроза или чернодробна цироза

Перикардно заболяване

Лечение на конгестивната сърдечна недостатъчност

СИСТОЛНА ДИСФУНКЦИЯ – вазодилататори (АСЕ инхибитори и/или празозин) в комбинация с диуретик (спиронолактон с или без хидрохлортиазид), нитрати и бета блокери. Ако симптоматиката персистира се добавя и дигоксин. Антикоагулация при високорисковите пациенти!

ДИАСТОЛНА ДИСФУНКЦИЯ – диета бедна на сол, диуретици с добавка евентуално на препарати с негативен инотропен ефект (блокери на калциевите канали или бета блокери).