Вентрикуларна тахикардия

Три или повече ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ вентрикуларни комплекса дефинират патологията „вентрикуларна тахикардия“, която бива НЕПРОДЪЛЖИТЕЛНА (под 30 секунди) и ПРОДЪЛЖИТЕЛНА.

Механизмът по който се развива е реентри или автоматичен фокус, може да се появи спантанно или да е индуцирана от остър миокарден инфаркт. Другите причини могат да са хронична исхемия, кардиомиопатия и лекарства (някои антиаритмици).

Повечето пациенти са симптоматични: синкоп, палпитации и гърдна болка са най-честите причини.

S1 е вариабилен, а S3 е почти винаги наличен.

Електрокардиограмата показва регулярна ширококомплексна тахикардия в честота между 140 и 220 удара/минута, между атаките ЕКГ може да покаже инфарктен образ.

Първите 60 удара на сърцето от вентрикуларната тахикардия могат да са ирегулярни и да се сбъркат с предсърдно мъжедене с налична аберантна проводимост!

Диференциална диагноза

Предсърдно трептене с аберантно провеждане

Суправентрикуларна тахикардия с аберантно провеждане

Лечение

То зависи от това дали пациентът е хемодинамично стабилен или не.

Ако е хемодинамично стабилен се ползва венозен лидокаин или амиодарон.

Ако е хемодинамично нестабилен се ползва синхронизирана с Р вълната електрокардиоверсия.