Вентрикуларни екстрасистоли

 Вентрикуларните екстрасистоли са едни от най-честите вентрикуларни аритмии. QRS комплекса е разширен и без предхождаща Р вълна, защото вентрикуларната деполаризация на екстрасистолата не следва нормалния проводен път. QRS комплекса на екстрасистолата може да не е разширен във всички отвеждания, поради което се налага извършване на 12 канално ЕКГ, за да се потвърди тази диагноза. Вентрикуларната екстрасистола се последва от пролонгирана компенсаторна паузи преди да се извърши следващото сърдечно съкращение.

 Изолираните камерни екстрасистоли обикновено не изискват лечение, ако обаче камерна екстрасистолия се наблюдава на фона на остър миокарден инфаркт тя може да е хералд на вентрикуларна тахикардия или вентрикуларна фибрилация, които са животозастрашаващи аритмии.

 Вентрикуларните екстрасистоли могат да настъпят спорадично или да се редуват с нормални синусови импулси. Ако се редува една екстрасистола с един нормален синусов комплекс състоянието се нарича бигеминия. Когато след една нормална систола има 2 екстрасистоли, състоянието се нарича тригеминия.

Sample Image

 А: камерна екстрасистола, липсва Р вълна

 В: Бигеминия

 Кога трябва да се безпокоим за наличието на вентрикуларни екстрасистоли ? Някои ситуации могат да доведат наличната камерна екстрасистолия до поява на вентрикуларна тахикардия, вентрикуларни фибрилации или внезапна сърдечна смърт. Тези сътояния са сумаризирани в правилата за малигненост на вентрикуларните екстрасистоли:

  • Чести камерни екстрасистоли
  • Тригеминия
  • Мултиформени вентрикуларни екстрасистоли, което показва различни места в камерите, които генерират ектопизъм
  • Вентрикуларни екстрасистоли, които започват от края на Т вълната т.нар. R върху Т феномен. Т вълната е вулнерабилен период в сърдечния цикъл поради което екстрасистола възникваща в този период може лесно да доведе до вентрикуларна тахикардия
  • Каквато и да е камерна екстрасистола формирана на фона на остър миокарден инфаркт

При все, че както посочихме по горе наличието на 1 или повече критерии за малигненост показват риска от развитие на животозастрашаващи вентрикуларни аритмии, няма все още данни че подтискането на камерния ектопизъм с антиаритмични медикаменти редуцира смъртността при тези състояния.

Sample Image

 

 А: Комплекси 1 и 4 са от синусов произход, останалати са камерни екстрасистоли с различна форма

 В: Фигурата демонстрира т.нар. R върху Т феномен, който в случая е хералд на камерна тахикардия

 Вентрикуларна тахикардия

 Наличието на 3 или повече ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ камерни екстрасистоли се нарича вентрикурна тахикардия. Честотата й обикновено е между 120 и 200 удара в минута. За разлика от пароксизмалната надкамерна тахикардия тя може да бъде леко ирегулярна. Продължителната камерна тахикардия е спешно състояние изискващо лечение, защото може да доведе до поява на внезапна сърдечна смърт.

Sample Image

 

 Вентрикуларната тахикардия може да бъде мономорфна, както на горната фигура, когато камерните комплекси са еднакви или полиморфна, когато камерните комплекси са с различна форма. Последната е по често налична на фона на остър коронарен синдром. Мономорфната вентрикуларна техикардия се наблюдава по често на фона на остър коронарен синдром в процес на оздравяване.

 Вентрикуларни фибрилации

 Вентрикуларните фибрилации са претерминално състояние, което се наблюдава при умиращо сърце.

 Различаваме 2 вида вентрикуларни фибрилации: (1) груби вентрикуларни фибрилации и (2) фини винтрикуларни фибрилации.

 При вентрикуларните фибрилации няма истински QRS комплекси, поради което след установяването им КПР и електрическата дефибрилация трябва да започнат веднага.

Sample Image

 

 Горната фигура показва наличието на полиморфна вентрикуларна тахикардия, която деградира до вентрикуларни фибрилации.

 Акцелириран идиовентрикуларен ритъм

 Акцелерирания идиовентрикуларен ритъм е бенигнен ритъм, който най-често се наблюдава на фона на остър миокарден инфаркт.

 Това е регулярен ритъм с честота 50 до 100 удара в минута и представлява вентрикуларен ектопичен фокус, който е достатъчно силен, за да поуме функцията на сърдечен пейсмейкър.

 Ако честотата е под 50 удара в минута ритъма се нарича просто идиовентрикуларен ритъм и трябва да се разграничи от синусовата брадикардия (при идиовентрикуларният ритъм обаче няма налична Р вълна).

Sample Image

 

 Горната фигура показва акцелериран идиовентрикуларен ритъм: няма Р вълни, QRS комплекса е широк и честотата е около 75 удара в минута.

 Камерна тахикардия тип „тирбушон” или т.нар.Torsades de Pointes

 Torsades de Pointes буквално означава „смяна на точката” и е едно от лиричните имена използвани в кардиологията. Наблюдава се се при пациенти с пролонгиран QT интервал.

 QT интервала заема около 40% от пълния сърдечен цикъл и заема времето между началото на вентрикуларната деполаризация и края на вентрикуларната реполаризация.

 Пролонгирания QT интервал може да е от конгенитален по произход, да се дължи на електролитни аномалии (подлежащо евентуално чернодробно заболяване), прием на определени лекарства (антипсихотици, трициклични антидепресанти, антихистамини, антибиотици вкл.протъвогъбичкови или фенотиазини) или да се развие при остър миокарден инфаркт.

 Пролонгираният QT интервал обикновено се дължи на пролонгирана вентрикуларна реполаризация (Т вълната е пролонгирана също). Преждевременни вентрикуларни контракции, които се развиват в края на така пролонгирана Т вълна може да доведе до развитие на камерна тахикардия тип тирбушон.

 Важно е да се разграничи камерната тахикардия тип тирбушон от стандартната полиморфна вентрикуларна тахикардия, защото те се лекуват много различно.

 При вентрикуларната тахикардия тип тирбушон аксиса и амплитудата на QRS комплекса варира по разнообразен начин около базисната въображаема изоелектрична сърдечна линия.

Sample Image

 Горната фигура илюстрира камерна тахикрадия тип тирбушон.