Предсърдното мъждене е най-честата сърдечна патология, която се дефинира чрез ирегулярни предсърдни и камерни съкращения и апикално-радиален мисмач.

         Това е хронична или пароксизмална аритмия характеризираща се с хаотична електрическа активност.

         Електрофизиологичния механизъм е най-често мултиплено реентри в предсърдията.

         При някои пациенти със синдрома на Wolf-Parkinson-White предсърдното мъждене може да деградира бързо до камерни фибрилации.

         Поради това, че AV възела се бомбардира ирегулярно то и камерните съкращения са ирегулярни и обикновено бързи (най-често около 180 удара/минута).

         Атриалната фибрилация е важна причина за системния тромбоемболизъм, особено церебралния, най-често при възрастни пациенти.

         Обобщено казано около 4000 от 100 000 пациента с предсърдно мъждене получават инсулт всяка година.

         Класификация

         Новооткрито – когато се документира за първи път независимо от това дали е новопоявило се или е било хронично.

         Рецидивиращо – при наличие на 2 или повече пристъпа.

         Пристъпно – с продължителност от 2 минути до 7 дни, характеризира се със спонтанно възстановяване на синусовия ритъм.

         Персистиращо – с продължителност над 48 часа; налице е възможността да се възстанови синусовия ритъм.

         Постоянно или хронично – липсва възможност да се възстанови синусовия ритъм.

         Lone” (идиопатично) – най-често при лица под 60 годишна възраст при които няма данни за сърдечно или белодробно заболяване.

         Епидемиология (честота при 1000 човека население)

         При възраст между 25-35 години – 2 до 3 пациента

         При възраст между 55-64 години – 30 до 40 пациента

         При възраст над 60 години – 50 до 90 пациента

         Мъжете боледуват по често от жените.

         Рискови фактори

         Хипертония

         Захарен диабет

         Левокамерна вентрикуларна хипертрофия

         Коронарно артериално заболяване

         Конгестивна сърдечна недостатъчност

         Ревматично сърдечно заболяване

         Етиология

         Хипертензивно сърдечно заболяване

         Валвуларно/ревматично сърдечно заболяване

         Коронарно артериално заболяване

         Остър миокарден инфаркт

         Атриален миксом

         Белодробен емболизъм

         Кардиомиопатия

         Конгестивна сърдечна недостатъчност

         Инфилтративно сърдечно заболяване

         Перикардит

         Хипертиреоидизъм

         Постоперативни състояния (особено след кардиохирургия)

         Таши-бради синдром

         Интоксикации

         Медикаменти: теофилин, бета агонисти

         Гръдна травма

         Алкохолна абстиненция

         Идиопатично (lone atrial fibrillations).

         Клинично представяне

         Вариабилно при отделните пациенти. Много пациенти са асимптоматични или се оплакват само от намален физически капацитет. При други пациенти се проявяват симптомите на ИБС или сърдечна недостатъчност.

         Симптоми

         Асимптоматични са около 20% от пациентите.

         Палпитации – могат да са пароксизмални или хронични.

         Диспнея.

         Намален физически капацитет-летаргия, обща умора и скъсяване на дъха при физически усилия.

         Симптоми на сърдечна недостатъчност.

         Гръдна болка вкл.миокардна исхемия или ангина.

         Синкоп.

         Признаци

         Ирегулярен пулс.

         Вариабилен първи тон.

         Липса на „а” вълни в югуларния венозен пулс.

         Пулсов дефицит.

         Асоциирани заболявания

         Хипертония

         Ревматично сърдечно заболяване

         Коронарно сърдечно заболяване

         Захарен диабет

         Хипертироидизъм

         Изследвания

         Електрокардиограмата е основен диагностикум с изключение на случаите с пароксизмални атриални фибрилации в епизодите между атаките.

         Тестовете за изследване на тироидната функция са диагностични за установяване дори на нискостепен хипертироидизъм, особено при възрастни.

         Ехокардиограмата установява структурни сърдечни заболявания като причина за предсърдното мъждене.

         Трансезофагиалната ехокардиограма е по чувствителен диагностикум за установяване на интраатриални тромбози.

         Обзорната графия на бял дроб може също да установи структурни сърдечни заболявания, като болести на митралната клапа и сърдечна недостатъчност.

         Абнормалните нива на серумния калий могат да стимулират развитието на аритмии, желателно е калия да бъде измерен също така преди началото на терапия с дигоксин.

         Тестове за реналната функция.

         Нивата на хемоглобина показват дали няма анемия като причина за палпитациите.

         Компютърната томография на мозъка се използва когато неврологичното изследване дава данни за инсулт.

         Диференциална диагноза

         Най-важно е да се разграничи предсърдното мъждене от другите суправентрикуларни тахикардии (предсърдно трептене, атриалните екстрасистоли и атриалната тахикардия).

         Важно е също да се разграничи предсърдното мъждене от другите форми на тахиаритмии като камерна тахиаритмия и синдрома на Wolf-Parkinson-White.

         Синусова тахикардия или синусов ритъм с атриални екстрасистоли може да имитира предсърдно мъждене.

         Важно е да се помни, че „lone” предсърдното мъждене е диагноза на изключването, когато няма данни за сърдечно заболяване и изследванията са нормални.

         Lone предсърдно мъждене: (1) най-често се манифестира като изолирани или рекурент епизоди на предсърдно мъждене; (2) най-често е при пациенти под 50-60 годишна възраст. (3) може да бъде предизвикано от стрес, алкохол, стимуланти или тютюнопушене.

         Предсърдно трептене: (1) регулярни атриални съкращения със честота 250-300 удара/минута; (2) честота на вентрикуларните съкращения около 150 удара/ минута (2:1 AV проводимост, ако пациентът е приемал дигоксин, аденозин или верапамил AV блока може да е 3:1 или 4:1, много рядко има проводимост към камерите 1:1); (3) големи “F” вълни на предсърдно трепетене видени в ІІ, ІІІ, aVF или V1).

          Синусова тахикардия: (1) синусов ритъм с честота над 100 удара/минута; (2) бавно начало и край; (3) различава се от предсърдното мъждене по наличие на Р вълни преди всеки камерен комплекс (най – добри видяно във ІІ и V1), но понякога е трудно да се види Р вълната ако честотата е много нисока.

         Предсърдна тахикардия: (1) Предсърдната честота е по ниска (120-150 удара/минута); (2) може да същестува вариабилен АV блок; (3) наличие на дискретни обърнати обратно Р вълни най-добре видяни в ІІ отвеждане. 

         АV нодална ре-ентри тахикардия: (1) ре-ентри кръг в АV възела; (2) атриална и вентрикуларна честота 130-240 удара/минута; (3) електрокардиограмата показва нормален камерен комплекс, Р вълните следват камерния комплекс и са инвертирани във ІІ, ІІІ и aVF или Р вълни могат и да не се видят.

         Синдром на Wolf-Parkinson-White: (1) наблюдава се предимно при млади изглеждащи здрави пациенти; (2) трябва да се подозира при пациенти с вентрикуларна честота над 200 удара/минута без други причини за фибрилация; (3) лекарства като дигоксин и верапамил влошават вентрикуларната честота чрез блокиране на АV проводимостта и увеличаване проводимостта през допълнителните пътища; (3) електрокардиограмата показва къс PR интервал (до 0.10 секунди) и широк QRS комплекс с диагностични делта вълни.

         Камерна тахикардия: (1) сърдечната ос при вентрикуларна тахикардия обикновено е между -90 и -180 градуса; (2) АV дисоциация, но до 20% от вентрикуларната тахикардия може да имат проводимост 1:1